Междупредметни връзки в обучение то по математика, изобразително изкуство и домашен бит и техника І – ІV клас

136

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

“СВЕТИ СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

П Е Д А Г О Г И Ч Е С К И   Ф А К У Л Т Е Т

БАКАЛАВЪРСКА СТЕПЕН

Предучилищна и начална училищна педагогика

ДИПЛОМНА РАБОТА

Тема:

МЕЖДУПРЕДМЕТНИ ВРЪЗКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО МАТЕМАТИКА, ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО И ДОМАШЕН БИТ И ТЕХНИКА

І – ІV клас

ДИПЛОМАНТ:                                                                      НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ:

Мариана Петрова Спасова                                          Доц. д-р Маргарита Върбанова

Фак.№ 1818-Пл             

2  0  0  7   г о д и н а

П  Л  Е  В  Е  Н

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

УВОД

…………………..………………………………………4 стр.

ПЪРВА ГЛАВА

І. Държавни образователни изисквания

…………………..………………………………………10 стр.

              Математика

…………………..………………………………………10 стр.

1.       Място и роля на културно-образователната област математика в системата на образователната подготовка

…………………..………………………………………10 стр.

2.       Специфика на предмета в областта

                            …………………..………………………………………11 стр. 

3.       Елементи на учебното съдържание с интегрален и междудисциплинарен характер

…………………..………………………………………11 стр.

4.       Знание, умения, отношения в края на четвърти клас

…………………..………………………………………12 стр.

Изобразително изкуство

…………………..………………………………………14 стр.

Домашен бит и техника

…………………..………………………………………16 стр.

ІІ. Учителите и новата учебна документация

          …………………..………………………………………18 стр.             

1.       Актуалност

…………………..………………………………………18 стр.

2.       Теоретични постановки

                            …………………..………………………………………18 стр.    

3.       Значение на учебната документация за модернизацията на училището

…………………..………………………………………19 стр.

4.       Специфика на въвеждането и използването на новата учебна документация

…………………..………………………………………20 стр.

5.       Предимства и недостатъци на новата училищна документация

                            …………………..………………………………………21 стр.    

6.       Потребност за допълнителна квалификация

…………………..………………………………………23 стр.

ІІІ. Междупредметни връзки в методическата литература

..…………………..………………………………………23 стр.

ВТОРА ГЛАВА

Дидактически възможности за осъществяване на междупредметни връзки

..…………………..………………………………………51 стр.

І. Междупредметни връзки в началното училище І – ІV клас

…………………..………………………………………51 стр.             

1.       Статут на методиката по математика

…………………..………………………………………51 стр.

2.       Връзки на математиката с изобразителното изкуство и домашен бит и техника в първи клас

                            …………………..………………………………………57 стр. 

3.       Междупредметни връзки в обучението по математика, изобразително изкуство и домашен бит и техника във втори клас

…………………..………………………………………75стр.

4.       Междупредметни връзки в обучението по математика, изобразително изкуство и домашен бит и техника в трети клас

…………………..………………………………………90 стр.

5.       Междупредметни връзки в обучението по математика, изобразително изкуство и домашен бит и техника в четвърти клас

…………………..………………………………………103 стр.

ИЗВОДИ

…………………..………………………………………112 стр.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

…………………..………………………………………114стр.

ПРИЛОЖЕНИЯ

…………………..………………………………………115 стр.

ЛИТЕРАТУРА

…………………..………………………………………137 стр.

УВОД

              Обучението по математика в съвременното училище е неразривно свързано с останалите учебни предмети. То влияе съществено върху развитието на учениците. Математическите знания и умения съдействат за по-добро разбиране на съвременното информационно общество и адаптирането към него.

              Условие за успешно осъществяване на задачите на обучението в училище е наличието на междупредметни връзки. Израз на приемственост между предметите е установяване на дълбока взаимовръзка на задачите, съдържанието, формите и методите на обучение по различните учебни предмети. Приемствеността може да бъде определена като двустранна връзка предполагаща от една страна образователната работа по математика и от друга страна – използване на математическите знания за пълноценна работа по другите учебни предмети в началното училище.

              Проблемът за междупредметните връзки придобива нови измерения в условия на усъвършенстване на образованието. Той има голямо значение за обучението по математика. Съществено е да се проучи влиянието на математическите знания върху развитието на другите учебни дисциплини, постиженията на другите страни в тази насока, които да се използват в нашата практика.

              В края на ХІХ век и началото на ХХ век в реформаторската педагогика възникват идеите на А. Литварк, У. Ръскин, Б. Вебер, Джон Дюи и други свързани със събуждане на творческия потенциал у децата и използване на изкуството като мощно възпитателно средство в процеса на обучение. В тези идеи е застъпено разглеждането на „изкуството не самоцелно във възпитателния процес, не само и единствено за нуждите на професионалното художествено развитие, а за формиране на цялостната личност на детето”. Вниманието на авторите е насочено както към заниманието на детето и изкуството, така и към собствените му художествени изяви. По този начин се достига до разширяване сферите и възможностите за взаимодействие на обучението и възпитанието, като се включват и средствата на изкуството. Акцентува се и на методите и средствата за формиране на личността не само посредством подходящо подбрано учебно съдържание и адекватни методи, но и по емоционален път, чрез стимулиране на чувства при възприемане на художествени произведения и чрез непосредствено участие на децата в тяхното създаване. Големият френски учител С. Дрене (1896-1966 г.) се противопоставя на разделянето на „физическата дейност от умствения труд в училище, изисква работата и трудът в училище да намерят своето достойно място. Той приема идеята за разгръщане на собствените сили и възможности на децата, идеята за постепенно усвояване на околния свят чрез „изпробващи опити”. В процеса на това взаимодействие се съдейства за развитие на детската интелигентност и потребностите на детето относно развитието на собствените му сили.

Тези идеи за хуманизиране на учебния процес придобиват международен характер и намират разпространение и в България. Предизвикателствата, които се поставят пред съдържанието и организацията на обучението в началната училищна степен в съвременното българско училище, са насочени към изграждане на учениковата личност и интелектуален, психодинамичен и физически план за хуманизация, демократизация и образователен ефект в педагогическия процес. Основи за това поставя и осигурява прилагането на интегративния подход, чрез който се осъществява отразяване на знанията за действителността в тяхната цялост, в тяхното единство и сложни връзки и зависимости. Практическото приложение на интеграцията в педагогическия процес изисква разширяване на междупредметните връзки и преминава границите между отделните теми и съдържание на различните учебни дисциплини.

По своята същност междупредметните връзки представляват отражение на диалектическите взаимовръзки, които обективно действат в природата, в съдържанието на учебните дисциплини. В процеса на обучение междупредметните връзки се конкретизират в различни по характер модели и същите се проявят като дидактическо условия за: повишаване научността и достъпността на обучението; стимулиране интереса и активността на учениците, повишаване равнището на техните знания и умения за логически разсъждения.

Идеята за връзка между предметите възниква доста отдавна, още в края на ХІХ век. Редица изследователи започват да анализират недостатъците на диференцираното изучаване на действителността.

Някои автори извеждат тезата, че отделни научни области изследват само отделни страни и свойства на предметите и явленията и, представени в училище като учебни предмети, не могат да пресъздадат в съзнанието на ученика гносеологически вярна представа за цялостните обекти. Учебните предмети са откъснати от конкретната действителност. Именно това надежда на мисъл учените да обосновават нови начини за структуриране на учебното съдържание и преодоляване на предметната учебна система.

Практически опит за цялостно обучение се прави още през 1885 година от Ф. Юнге, в който групиране на учебния материал се извършва не съобразно с научната систематика, а по конкретни жизнени области.

Интегралният подход в образованието става потребен поради нарастване на научната информация, което оказва положително влияние върху резултатите от подготовката на учениците върху тяхното развитие и в съответствие с обществените изисквания, конкретизира в учебните програми за І-ІV клас. За да се осигури цялост на учебно-възпитателния процес и в развитие на личността на учениците, е необходимо да се приложи цялостна стратегия за интегралния подход.

Междупредметните връзки спомагат за развитие на способностите на детето, които се развиват в дейностите на детето и е условия, за стимулиране на познавателната активност. Развитието на междупредметните връзки може да протече в следните направления:

       Чрез информация за програмите и актуални проблеми на връзките на математиката с другите учебни дисциплини, организацията и съдържанието на педагогическия процес;

       Чрез практически упражнения;

       Като се осигурява приемственост в методите и формите на обучение и възпитание.

В методиките на обучение по математика в началните класове междупредметните връзки са представени в три групи:

1)      Междупретни връзки, при които знания и умения от една дисциплина се използват за мотивиране на знания и умения от друга дисциплина;

2)      Междупредметни връзки, при които знания и умения от една дисциплина се използват за изграждане теорията на друга дисциплина;

3)      Междупредметни връзки, при които знания и умения от една дисциплина се използват за упражнения от друга дисциплина.

              Темата, която съм избрала да разработя: „Междупредметни връзки в обучението па математика, домашен бит и техника и изобразително изкуство” произтича от следните научно-теоретически постановки:

1.       Математическите способности се изграждат и развиват в процеса на математическите дейности, чрез които се проявяват и изучават;

2.       Връзката между математиката, изобразителното изкуство и домашен бит и техника води до единство на образование, възпитание и развитие. Това единство обхваща обучението по математика и необходимостта от индивидуализация и диференциация.

3.       Междупредметните връзки разкриват нови потребности и мотиви, развиват нови способности.

Предмет на разработката и да се проучи връзката на обучението по математика с обучението по изобразително изкуство и домашен бит и техника.

Основна цел на работата е да се разгледат междупредметните връзки в аспект, който има важно значение за хуманизацията и интелектуализацията на обучението в началната степен и да установя как тези междупредметни връзки влияят върху успешното развитие на математическите способности на децата и дали допринасят за повишаване ефективността на учебно-възпитателната работа по математика в началното училище.

Поставената цел ще се реализира със следните задачи:

1.       Да се установи ефективността на учебно-възпитателната работа вследствие междупредметните връзки

2.       Изследване на развитието на математическите представи и понятия, които учениците получават чрез обучението по изобразително изкуство и домашен бит и техника.

3.       Как практическите математически задачи влияят върху качествата на знание и умения и до каква степен допринасят за самостоятелно изпълнение на умствените задачи.

4.       Знанията и уменията, които се дават по изобразително изкуство и домашен бит и техника, да повишат ефективността на обучението по математика.

5.       Възможности за развитие на творческия потенциал на учениците чрез интегриране на знания от математиката със знания и дейности от областта на изобразителното изкуство и домашен бит и техника.

За решаване на задачите проучих методическата и педагогическа литература и установих състоянието на проблема на междупредметните връзки на математиката с другите учебни дисциплини. Направих анализ на нормативните документи за организацията на обучението по математика в системата на междупредметните връзки.

В помощ на обучението по математика идват знанията, които учениците получават по изобразително изкуство и домашен бит и техника. Тези знания се придобиват с творческо мислене от страна на учениците. В училище освен знания, трябва да се формира и тип и начин на мислене. В часовете по математика развиващите и проблемни задачи се използват във всеки урок, за да се преодолее различното равнище на развитие. Добре организирана самостоятелна работа също би помогнала за усвояване на знанията, които са основа за формиране на умения и навици.

Малките деца идват с желание на училище, но трябва да се поддържа интереса към обучението по математика, а това може да стане чрез обучение по изобразително изкуство и домашен бит и техника, в което са включени упражнения и задачи с математически елементи. Всичко това засилва интереса на учениците към математиката. Часовете за упражнения, в които учителят използва задачи свързани с житейски проблеми, логически, забавни задачи могат да повишат интереса на учениците към математиката. Основна цел на учителя е да даде на учениците трайни знания на научна основа, като използва своето творчество, педагогически такт и майсторство.

П Ъ Р В А   Г Л А В А

НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ ПРИ ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО МАТЕМАТИКА В СИСТЕМАТА НА МЕЖДУПРЕДМЕТНИТЕ ВРЪЗКИ

І.ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

С новите учебни програми се въведоха и нови държавни-образователни изисквания за учебното съдържание, които определят равнищата на образователната подготовка на учениците в края на определена степен на образование.

ДОИ съдържат постижими знания, умения и отношения, които учениците трябва да притежават. Отношенията и компетентностите очертават способността на учениците да описват и анализират ценности, конфликти и проблеми, да правят свободен и адекватен избор в конкретни житейски ситуации и да предвиждат възможните социални и морални последици от взимането на различни решения.

Учебните програми са представени в глобален вид чрез обобщаващи теми. Чрез междупредметните връзки те насочват към оформяне на различни сфери на влияние и конкретните технологични стъпки за осъществяване на образователния процес.

1.       Място и роля на културно-образователната област математика в системата на образователната подготовка

Математическата наука се занимава с изследване на количествените характеристики на обектите и явленията от реалния свят. Тя представя адекватни математически модели за решаване на задачите, свързани с тези количествени характеристики, посредством добре специфирани процедури (алгоритми). Натрупванията от такава информация са толкова големи, че съхраняването им във формализиран вид и използването им е невъзможно без помощта на технически средства.

2.       Специфика на предмета в областта.

Математиката е наука за количествените отношения и пространствени форми на реалния свят. Изучаването на основните й области позволява на учениците да развиват умения, да мислят подреждат правилно мислите си.

Обучението по математика в началните класове оказва значително развиващо въздействие върху учениците за формирането им като социално ангажирани и активни членове на обществото. В началния курс математика поставя основи за бъдещето математическо образование, което удовлетворява както сегашните обществени потребности, така и бъдещите.

Математическите знания и умения са важни за всички други предмети изучавани в училище, помагат на учениците по-добре да разбират съвременното информационно общество и да се адаптират към него.

3.       Елементи на учебното съдържание с интегрален и междудисциплинарен характер.

Човечеството натрупва математически знания от дълбока древност Въпросът е, кои от тези знания да се подберат и дадат на децата от началната училищна възраст. Те трябва да отговарят на следните условия:

-                да допринасят за реализиране целите и задачите на възпитанието и обучението;

-                да са съобразени с възрастовите и възприемателни възможности на децата;

-                да отговарят на обществените потребности по отношение на математическата подготовка на подрастващите;

-                да дават добри перспективи за по-нататъшна математическа подготовка на учащите се.

а/ понятия

-                множество, операция, структура, мярка и измерване, число, стойност, величина, релация, знак, представяне, алгоритъм за всички предмети.;

-                функция, уравнение, вектор, таблица – за предходните науки.

б/ познавателни методи

-                анализ, синтез, сравнение, обобщение, индукция, дедукция, аналогия, абстрахиране, конкретизация, специализация – за всички предмети

в/  технологични подходи

-                моделиране, структуриране, анализиране, интегриране, прогнозиране, решаване на проблеми, алгоритмизиране – за всички предмети;

-                редактиране – за езиково обучение, музика, рисуване

г/ теми

-                теоретико-множествен подход, функционален подход, алгоритми, текстообработка, таблици, база данни, графика, компютърна комуникация – за всички предмети.

д/ проблеми

-                правни, етични, социални, здравни-обществени науки, гражданско образование

4.       Знания, умения, отношения в края на четвърти клас

а/ числа

В резултат на обучението по математика в края на началния етап ученикът умее да:

-                чете и пише естествени числа и познава десетичната позиционна бройна система;

-                сравнява и нарежда естествени числа;

-                събира и изважда естествени числа, умножава и дели с едноцифрно и двуцифрено число, разбира връзката между компонентите на аритметичните действия.

Знае възприетия ред на действията, ролята на скобите и може да пресмята числови изрази, съдържащи до три действия.

Има представа за дробните половинки, третинка, четвъртинка и десетинка

Познава римската бройна система

б/ Равнинни фигури

-                Познава геометричните фигури (права и крива линия, лъч, отсечка, ъгъл, триъгълник, правоъгълник, квадрат и правоъгълник върху квадратна мрежа.

Може да:

-                определя вида на фигурите (ъгъл и триъгълник)

-                чертае отсечка по дадена дължина и ъгъл по дадена градусна мрежа;

-                чертае триъгълник, квадрат и правоъгълник върху квадратна мрежа.

в/ Измерване

Знае мерните единици за:

-                дължина (мм, см, дм, м, км);

-                маса (грам, килограм, тон);

-                време (секунда, минута, час, денонощие, седмица, месец, година, век);

-                пари (стотинки, лев);

-                ъгъл (градус) и връзките между производните им. Познава мерните единица за лице (кв.мм, кв.см, кв.дм, кв.м, кв.км, декар)

Умее да:

-                измерва отсечки и ъгли;

-                извършва действия с изучени еднородни мерни единици (без тези за време);

-                намира обиколката на триъгълник и правоъгълник и лице на правоъгълник;

г/ Моделиране

Умее да моделира с числови изрази ситуации, описани с отношенията „с повече”, „с по-малко”, „пъти по-голямо”, „пъти по-малко”.

Знае да описва ситуации от заобикалящия го реален свят с математически модел (задачи от покупко-продажби, обиколка и лице на фигури);

Може да интерпретира съдържателно получените резултати при решаване на даден проблем.

Умее да прави правдоподобни предположения по събрани данни от заобикалящия го реален свят.

ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО

Основна идея в дидактическата интерпретация на учебния предмет изобразително изкуство е формиране и усъвършенстване на образното, на художествено-изобразителното мислене.

Съвременната система на художествено образование и възпитание включва три основни области:

             естетическо възприемане на действителността;

             възприемане на изкуството;

             художествено-естетическа дейност.

Учебното съдържание по изобразително изкуство включва система от знания, умения, отношения, които се различават от системите на предметите в другите културно-образователни области.

Практическите умения имат предимство в обучението по изобразително изкуство. В една практическа задача се съсредоточават психологически и теоретико-практически проблеми на обучението по изобразително изкуство.

Още от най-ранна възраст учениците проявяват социално ангажирано отношение към проблемите на околната среда. Важна съставка на отношенията са възможностите за социален диалог чрез средствата на визуалната информация и комуникация. Най-съществена част на отношенията е приобщаване на учениците към национални и общочовешки ценности, към изобразителното изкуство и народното творчества.

В резултат на обучението по изобразително изкуство в края на началния етап на основната образователна степен ученикът усвоява:

Обект и среда:

Наблюдава и разграничава природната и архитектурната среда. Възприема и анализира визуални особености на обекти и явления от заобикалящата среда.

Разбира основните връзки между обект и среда в реални и фантазни ситуации. Изразява емоционално-естетическо отношение към възприеманите обекти и явления от околната среда.

Обект и образ

Създава реални и фантазни образи по наблюдение, памет, впечатление и въображение. Формира обобщена представа за най-важните визуални особености на обекти: форми, цвят, общи пропорции.

Изгражда зрителни образи по асоциация от литературни произведения. Проявява избирателно отношение при изобразяване на различни обекти и ситуации.

Зрител и творба

Разкрива най-общо съдържанието на произведението от изобразителното изкуство. Описва своите впечатления от възприеманите художествени произведения. Разграничава произведения от изобразителното по жанр и вид. Споделя емоционалното си отношение при възприемане на художествената творба.

Визуална комуникация

Усвоява основни понятия, свързани със съвременни средства за визуална информация и комуникация. Ориентира се в разнообразието на визуалните средства за информация и комуникация. Познава най-общите правила за използване на визуална информация в заобикалящата среда.

Материали и техники

Разбира най-общо връзката между материал и техника. Работи самостоятелно и в група, като използва определени материали и техники.

ДОМАШЕН БИТ И ТЕХНИКА

Културно-образователната област „Бит и технология” заема важно място в системата на общообразователната подготовка на учениците. Чрез нея се изграждат основите на техническата и технологичната грамотност и компетентност на личността като част от нейната обща култура.

Началото се поставя с формиране на умения за организация и планиране на дейността у дома. Учениците се срещат със съвременното обзавеждане на домакинството и техниката в света, който ги заобикаля. Много от тях работят с компютри вкъщи или в центровете. Постоянно се срещат и запознават с нови технологии. Запознават се с управление на доходите в домакинството. Учениците осмислят влиянието на различни професии върху живота на семейството, което е основа за изграждане на умения след началния етап на основната образователна степен за планиране на собствена изява в конкретната професионална област в зависимост от индивидуалните качества и икономическото развитие на страната.

Системата на домашен бит и техника в началното училище е елемент от една страна на система на учебно-възпитателната работа в началноучилищния период и от друга – на системата на общотрудовата подготовка в средното общообразователно училище в България. Тя е предназначена да предаде на подрастващото поколение натрупания социално-производствен опит като изучава и изследва явления и обекти от областта на техниката и технологията, на агроекологията и услугите.

По-голяма част от учебното съдържание е подбирано, редуцирано и структурирано от областта на общо-техническите науки. В по-малък обем е учебното съдържание от областта на селскостопанските науки. В учебното съдържание има елементи на икономическите науки.

В резултат на обучението си по домашен бит и техника ученикът придобива следните умения:

-    Проектиране, планиране, оценяване.

Предлага и дискутира идеи. Проектира изделия, като работи по инструкции и образец. Оценява своята и работата на други. Работи самостоятелно и в група.

-                Оборудване

Познава работата с някои уреди. Прави прости ремонти на собствените си играчки. Моделира, като използва аналози на някои прости механизми. Подрежда рационално работното си място. Назовава материали и основните им технологични свойства. Познава различни начини за измерване и чертаене. Обработва разнообразни материали. Използва различни начини за комбиниране и сглобяване. Разпознава функциите на устройства за комуникация и информация. Назовава различни начини за комуникация и контрол. Ползва различни информационни източници. Познава основни правила за общуване при делови взаимоотношения.