Отчитане, представяне и оповестяване на приблизителни оценки и провизии

Куросова работа

Отчитане, представяне и оповестяване на приблизителни оценки и провизии

(МСС 8 и МСС 37)

Изготвил:           Проверил:

Стоянка Асенова Герова     Доц. Д-р Фаня Филипова

Фак. № 116492

Курс 5, СОВО, група 3

Въведение:

Първите счетоводни стандарти са Generally Accepted Accounting Principles (GAAP), създадени през 1939 г. от Американския институт на дипломираните счетоводители (AICPA). Към настоящия момент те се развиват от съвет от 7 члена (Financial Accounting Standards Board - FASB ). Този съвет поема отговорност и за издаването им, като до юли 1999 г. са популяризирани 137 документа - Statement of Financial Accounting Standards (SFAS). Началото на разработката на МСС е поставено през 1973 г. съгласно договореност между професионални счетоводни организации от Австралия, Канада, Франция, Германия, Япония, Мексико, Обединено кралство и Ирландия и САЩ.

Курсовата разработка цели да покаже прилагането на Международен Счетоводен Стандарт 8 и 37 в 5 национални предприятия, които работят в различни сфери. Прилагането на МСС дава по-добра представа на инвеститорите за финансовото състояние на фирмите, в които се прилага. Информацията, която се оповестява трябва да е разбираема, уместна, надеждна, сравнима, и да е посочена вярно и честно. През последните години хармонизирането на националните счетоводни стандарти и междунаодните такива се е превърнало в тенденция.

1. История ма Международен счетоводен стандарт 8

• Октомври 1976 г.- Изложение Проект E8 - Разработка на Отчета за доходите на необичайни позиции и промени в счетоводните приблизителни оценки и счетоводната политика.
• Февруари 1978 г. - МСС 8 Необичайни статии за минали периоди и промени в счетоводната политика.
• Юли 1992 г. - Експозиция Проект E46 извънредни статии, фундаменталните грешки и промени в счетоводната политика.
• Декември 1993 г. - МСС 8 (1993 г.) Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика (преработен като част от проекта за "съпоставимостта на финансовите отчети").
• Януари 1995 г. - Дата на влизане в сила на МСС 8 (1993)
• 18 Декември 2003 г. - Ревизираната версия на МСС 8, издадена от БМСС
• 1 Януари 2005 г. - Дата на влизане в сила на МСС 8 (2003)
• 26.06.2001 г. на среща на БМСС не се предлагат промени за МСС 8, но разликата между приблизителните грешки, промяна в политиката и грешките е необходимо да разграничат по-ясно.
• 18.02.2002 г. на среща между БМСС и КСС единият от въпросите, който се  е дискутирал е бил доброволните промени в счетоводните политики (МСС 8). Стигнало се е до общо съгласие, че счетоводните политики е желателно да са в съответствие с всички отчетни периоди , следователно преизичсляването с обратна сила също е подходящо. Не се е стигнало до консесус относно елиминирането на извънредните и не обичайни позиции.
• 24.06.2003 г. – промяна в терминологията - замяна на преизчисляването с обратна сила с ретроспективни прилагане.
• 22.02.2007 г. – предлага се изменение към МСС 8, т. 7, да се премахне фразата „и като се има предвид всички съответни насоки за изпълнение издадени от СМСС за стандарта или за разяснение ”

1.1. МСС 8- Счетоводна политика, промени в приблизителните счетоводни оценки и грешки

Международен счетоводен стандарт 8  Счетоводна политика, промени в  приблизителните счетоводни оценки и грешки е в сила от 01.01.1995г.,  а последната му промяна е от края на 2003г., която влиза в сила от 01.01.2005. Според него промяната в счетоводната политика е допустима само ако:

• Това се изисква по силита на нормативен акт или съответно счетоводно регулативно тяло
• Това води до по-уместна и надеждна информация относно финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци.¹

Целта на настоящия стандарт е да се предвидят критериите за подбор и промяна на счетоводната политика, както и счетоводното третиране и оповестяване на промените в счетоводната политика, счетоводните приблизителни оценки и коригирането на грешки. Настоящият стандарт има за цел да подобри значението и надеждността на финансовите отчети на предприятието, както и съпоставимостта на тези финансови отчети във времето и спрямо финансовите отчети на други предприятия.

Промяна в счетоводна приблизителна  оценка — корекция на балансовата  стойност на даден актив или пасив  или сумата на периодичното потребление  на даден актив, получена след оценка на сегашното състояние и очакваните бъдещи изгоди и задължения, свързани с активите и пасивите. Промени в счетоводните приблизителни оценки настъпват в резултат на нова информация или ново развитие и в тази връзка не се третират като корекции на грешки.

В резултат на несигурността, присъща на деловата дейност, много статии от финансовите отчети не подлежат на прецизна оценка, а само на приблизителна оценка. Приблизителното оценяване е свързано с преценки въз основа на последната налична надеждна информация. Приблизителни оценки могат да се изискват например за:

1.) лошите вземания;

2.) негодност на материалните запаси;

3.) справедливата стойност на финансовите активи и пасиви;

4.) полезния живот или очаквания модел на потребление на бъдещите икономически изгоди от амортизируемите активи;

5.) задълженията по гаранции

Използването на разумни приблизителни  оценки представлява основен елемент  в изготвянето на финансовите  отчети и не намалява тяхната достоверност.

Дадена приблизителна оценка подлежи  на преразглеждане, ако настъпят промени в обстоятелствата, на които се основава, или в резултат от получена нова информация или допълнително натрупан опит. “Промените в счетоводните оценки са резултат от несигурността, която е характерна черта на деловата дейност на бизнеса. Всяка приблизителна оценка се оснoвава на най-актуалната налична вътрешна и външна информация и по преценка на предприятието тази информация е достатъчно надеждна и може да се използва към дадения момент”.²

В МСС 8 е дадено следното определение за промяна в счетоводна приблизителна оценка — „корекция на балансовата стойност на даден актив или пасив или сумата на периодичното потребление на даден актив, получена след оценка на сегашното състояние и очакваните бъдещи изгоди и задължения, свързани с активите и пасивите.”³

По своята същност преразглеждането на приблизителната оценка не се свързва  с предходни периоди и не представлява корекция на грешка.

Всяка промяна в прилаганата  база за оценяване се третира като промяна в счетоводната политика, а не в счетоводната приблизителна оценка. Когато е трудно да се направи разграничение между промяна в счетоводната политика и промяна в счетоводната приблизителна оценка, промяната се приема като промяна на счетоводната приблизителна оценка.

Ефектът от промяната в счетоводната приблизителна оценка, различна от промяната, която се разглежда в параграф 37, трябва да се признава в бъдеще чрез включването му в печалбата и загубата за:

а) периода на промяната, ако промяната  засяга само този период; или

б) периода на промяната и бъдещи периоди, ако промяната засяга и двата вида.

 Дотолкова, доколкото промяната  в счетоводната приблизителна  оценка поражда промени в активите  и пасивите или се отнася  до елемент от капитала, тя  се признава чрез коригиране  на балансовата стойност на свързания актив, пасив или компонент от капитала в периода на промяната.

Признаването в бъдеще на ефекта от промяната в счетоводната приблизителна  оценка означава, че промяната се прилага  спрямо операциите и другите събития  и условия, считано от датата на промяна в приблизителната оценка. Дадена промяна на счетоводната приблизителна оценка може да окаже влияние само върху печалбата и загубата за текущия период или върху текущия период и бъдещи такива. Например приблизителната оценка на сумата на лошите вземания засяга само текущия период, поради което се признава в текущия период. Промяната в приблизителната оценка на полезния живот или на очаквания модел на потребление на икономическите ползи от един амортизируем актив засяга разходите за амортизация както за текущия период, така и за всеки период през останалия срок на полезен живот. И в двата случая ефектът от промяната, свързана с текущия период, се признава като приход или разход за текущия период. Ефектът върху бъдещи периоди, ако има такъв, се признава като приход или разход за бъдещите периоди.

Предприятието оповестява естеството и сумата на промяната в счетоводната приблизителна оценка, която оказва влияние върху текущия период или се очаква да окаже влияние  в бъдещи периоди с изключение на случаите, когато е практически неприложимо да се оцени този ефект за бъдещи периоди.

В случай че ефектът от промяната  за бъдещи периоди не е оповестен, тъй като е практически неприложимо  да се оцени, предприятието е длъжно да оповести този факт.

Промяната в счетоводната политика може да се приложи ретроспективно и перспективно. При прилагане на ретроспективната промяна, новата счетоводна политика се прилага спрямо събитията и сделките като, че ли винаги е била прилагана. Поради тази причина този подход изисква презичисление на тези сделки и събития, които биха засегнали текущия период или по-ранните периоди, включени в сравнителната информация.

При перспективното прилагане на промяна  в счетоводната политика новата политика се отнася само спрямо сделки и пера, въникнали след датата на промяната. В този случай съответните суми не се преизчисляват и не се правят корекции на началното салдо на неразпределената печалба (загуба), нито на текущия финансов резултат. Обаче новата политика се прилага спрямо съществуващите салда от датата на промяната.⁴

Преди промяната на ММС 8 от 01.01.2005 са се регламентирали два основни подхода  при ретроспективното представяне  на промените в счетоводната политика: основен и алтернативен позволен. След промяната от 01.01.2005 алтернативният позволен подход се премахва.

2.1 Дискутирани  моменти при промяната на МСС  37

• 19.06.2002 г. – разглежда се фактът, че понятието условни активи и условни задължения се различава от Американския счетоводен стандарт 5 и МСС 37. Съветът взима решение за промяна в определението в МСС 37 и да се направи в съответствие с определението на FASB.
• 19.12.2006 г.  -  Бордът решава да не преструктурира параграфите в МСС 37 (параграфи 70-83). Съветът отбелязва, че план и обявяване не винаги създават задължение и затова е необходимо да се прилагат разпоредбите на МСС 37. Целта на тази промяна е да се преместят  датите за признаване на МСФО, по-близо до общоприетите счетоводни принципи на САЩ.
• 17.03.2004 г. – продължава дискусията относно промяна в определението за условни задължения и условни активи. Стига се до решение този въпрос да продължи да се дискутира на следващите срещи на борда.
• 18.05.2004 г. – потвърждаване на промяната в определението за условно задължение и условен актив.
• 18.07.2005 г. – започва се нова дискусия дали да се премахне терминът условни задължения и да се разкрият потенциално значимите рискове
• 19.09.2005 г. - Връщане обратно към формулировката на съществуващите МСС 37 принципи на измерване (на предприятието "най-добрата приблизителна оценка на разходите, необходими за уреждането на настоящото задължение към датата на баланса).

Преразглеждане на МСС 37 принципи на измерване и идентифициране на всички възможни начини за измерване и оценка на относителните качества на всеки принцип, за да се определи кой е най-подходящ за задълженията в рамките на обхвата на МСС 37.

Приемане на "справедливата стойност" като принцип за измерване на МСС 37 (без идентифициране и оценка на други възможни принципи на оценяване).

• 20.03.2007 г. – бордът продължава да обсъжда промяната в МСС 37 като се концентрират върху разликата между отговорност и бизнес риск, както и върху определението „е готово задължение”.
• 18.10.2007 г. – през май същата година, бордът се опитва чрез пример да илюстрира съществуването на настоящо задължение. За примера използват хамбургер, който не е годен за продажба. Продавачът на хамбургери трябва да заплати 100 000 на всеки, който е получил не годен за консумация хамбургер. Оказва се, че 1 на всеки милион хамбургери е такъв. Бордът решава, че на 31.12.200х година, продавачът би имал настоящо задължение, само ако той е предоставил негоден хамбургер. Съветът не стига до заключения относно начините за справяне с несигурността в този пример, но обсъждат 3 възможности:

-Не е сигурно дали това  събитие поражда задължението, така че не е сигурно дали е възникнало задължение.

-Събитието, което поражда задължението  е началото на договора за  продажба на хамбургери 

-Една трета възможна гледна точка е, че събитие, което поражда задължението за изплащане на обезщетение е доставката на един хамбургер на клиента.

• 23.04.2009 г. - Бордът се съгласява, че трябва да се стремят да издадат ревизии на МСС 37, дори и ако някои въпроси остават нерешени. Това, ще "спаси" някои елементи, които няколко членове на Управителния съвет смятат за значителни подобрения в МСС 37:

Премахване на критерия за признаване на вероятността. В момента, МСС 37 изисква субектите да признават задълженията, само ако е вероятно, че ще има изходящ поток от икономически ползи. Това изискване е в противоречие с изискванията за признаване на задълженията в други стандарти, като например МСС 39. По-специално, тя е в противоречие с изискванията в МСФО 3 "Бизнес комбинации", в която не се прилага критерият за признаване на вероятността за условните пасиви, които предприятието придобива в бизнес комбинация.

Премахване на "контингента отговорност" и актуализиране на насоките за идентифициране на пасивите. Насоките в МСС 37 за идентифициране на пасивите са неясни. МСС 37 използва термина "условно задължение" да опише различни неща, някои от които са пасиви, а някои от които не са. В предложените промени ще се премахне етикета "условно задължение" и

ще се фокусира единствено върху това, дали един актив или не отговаря на определението за отговорност. Те също така ще включват повече насоки, за да помогнат на предприятията да идентифицират пасивите си, особено за ситуации, в които изходът е в зависимост от настъпването или ненастъпването на бъдещи събития. Концепциите и терминологията, разработени в проектопредложението, са в съответствие с тези, които сега се използват в други проекти, като признаване на приходи и застраховане.

Подобряване на общите насоки за идентифициране на конструктивните задължения, а оттам и на специфичните изисквания за преструктуриране на задълженията. Съветът предлага да се разясни определението за конструктивни задължения, като уточнява, че субектите трябва да имат сегашно задължение или отговорност към друга страна, които ще се възползват от ефективността на предприятието към своето задължение или отговорност. Това трябва да даде допълнителни насоки за субектите, чрез които по-лесно да се направи разграничение между конструктивни задължения и икономическа принуда, както и привеждане в съответствие на МСФО в по-тясно сътрудничество с Общоприетите счетоводни принципи на САЩ.

 По-специално, чрез разясняване на определението за конструктивно задължение, съветът може да промени изискванията за признаване на задълженията за разходи за преструктуриране. Промяната ще подобри слабата област на МСС 37 и ще премахне основните разлики между МСС 37 и американския счетоводен стандарт FAS 146.

Пояснява, че лицата, трябва да измерят всички задължения въз основа на очакваната стойност, а не, най-вероятният изход. В момента управлението на МСС 37 е нееднозначно. То широко се тълкува като разрешение на лицата, да измерят най-вероятните задълженип и изходът от тях. Има и редица други по-малки подобрения, например премахването на остаряла терминология (напр. "разпоредби"), да се изясни, че МСС 37 се прилага за всички задължения, които не са в обхвата на други стандарти и добавяне на насоки за идентифициране и измерване на обременяващи договори.

Една от най-големите дискусии относно  МСС 37 е какво представлява мярката  в стандарта.

2.2 МСС 37 –Провизии, условни пасиви и условни активи

МСС 37 влязъл в сила от 01.07.1995 г., е  създаден със съвместните усилия на КМСС и на Английския счетоводен комитет. Последният разработи и  прие FRS 12 (стандарт за изготвяне на финансовите отчети) – Провизии, условни задължения и условни активи, който е почти идентичен с МСС 37 и е в сила от 23.03.1997г. МСС 37 отмени онези части от МСС 10 Условни пера и събития, настъпили след балансовия ден, които се занимават с условните пера и ги включи в своя обхват.⁵

Целта на настоящия стандарт е да осигури подходящи критерии за признаване и бази за оценяване, които да се прилагат към провизиите, условните пасиви и условните активи, както и да осигури оповестяването на достатъчна информация в поясненията към счетоводния отчет, за да се даде възможност на потребителите му да разберат техния характер, разположение във времето и сума.

Настоящият стандарт се прилага  от всички предприятия при отчитането на провизии, условни пасиви и условни активи, с изключение на:

1) такива, които произтичат от подлежащи на изпълнение договори, освен ако договорите са обременяващи;

2) такива, покрити от друг стандарт.

Настоящият  стандарт не се прилага за финансови  инструменти (включително гаранции), които са в обхвата на МСС 39 Финансови  инструменти: признаване и оценяване. В случаите, когато определени провизии, условни пасиви или условни активи се разглеждат от друг МСС, предприятието прилага съответния, а не настоящия (МСС 37) стандарт. Провизиите могат да бъдат разграничени от другите пасиви, като например търговски задължения и начислени разходи, тъй като съществува несигурност относно разположението във времето и сумата на бъдещите разходи, които ще бъдат необходими за уреждането му.

В общия смисъл всички провизии са условни, тъй като те са неопределени като време на проявление и сума. Независимо от това в рамките на настоящия стандарт терминът „условен" се използва за пасиви или активи, които не са признати, защото тяхното наличие може да се потвърди само от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат изцяло контролирани от предприятието.

В основата на провизирането стои необходимостта от прозрачност, неутралност  и пълнота на информацията в счетоводните отчети. Всички активи, пасиви, печалби и загуби следва да се отчетат веднага щом възникнат, но това е при идеални условия. На практика, всички предприятия функционират в сложна среда, която може да окаже влияние, като забави или ускори процеса на признаването на съответните пера. Чрез провизирането се цели да се намери приемливият баланс между съществуващата несигурност и нуждата, доколкото е възможно достоверно и в пълнота да се представят сделките и събитията.

В основата на провизирането стои изискването за неутралност на счетоводната информация, както и принципът предпазливост (благоразумие). Неутралността на информацията означава тя да е недвусмислена, така че да не вляе върху вземането на дадено решение с цел постигане на прдварително определен резултат. Благоразумието означава влагане на определена степен предпазливост при упражняване на отсъждане относно оценки, свързани с неяснота, така че печалбите и активите да не се надценяват, а задълженията и загубите да не се подценят. В процеса на отчитането съществуват два вида неяснота:

- неясноста дали перото съществува  и отговаря на дефинициите,  за да бъде признато в счетоводния  отчет

- неяснота относно оценката  му

Възможно е да настъпи конфликт между неутралността и благоразумието, защото докато неутралността означава въздържание от двусмисленост, то благоразумието я поражда.⁶

Провизия е задължение с неопределена срочност или сума. За да се признае една провизия е необходимо да са налице следните три критерия:⁷

1. Предприятието да има настоящо задължение ( юридическо или конструктивно), възникнало от минало събитие.
2. Трябва да е вероятно, че ще настъпи отлив на икономическа изгода при погасяване на задължението
3. Следва да може да се направи разумна оценка относно размера на задължението

При липса на един от критериите не се отчита провизия, може да се уповести само като условно задължение.

Една от основните цели на финансовите  отчети е да представят финансовото  състояние на предприятието към  края на отчетния период, а не неговото бъдещо състояние, поради тази причина при отчитането на провизиите е недопустимо да се отчитат такива във връзка с бъдеща дейност на предприятието, включително бъдещи оперативни загуби. Провизиите, които следва да се представят за задължения, са тези, които реално съществуват в балансовия ден.

Провизията се явява по-скоро коректив, намаление на отчетната стойност на вземането и тъй като не може да се определи в балансовия ден се използват – 20, 50, 100%. При обратното проявление на провизията, разходът се сторнира и ще се отчете като извънреден приход. Понеже тя води до бъещо изтичане на икономичекса изгода, което е характерно при погасяването на задължения – провизията има по-силно сроство с понятието „вземания”.

Провизиите биват два вида : юридически (правни) – произтичащи по силата на закона или от сключен договор межу страните;  и конструктивни – произтичат от действията на предприяието, където 1) има установен модел на минала практика, публикувана политика или изявление на ръковоството; 2) в резултат на горното е налице валидно очакване у засегнатите лица за покриване на съответните разходи от страна на предприятието във връзка с поетите от него ангажименти.⁸

Формите на провизии, които МСС 37 разглежда  са:

• Провизии при реструктуриране – програма изготвена от ръководството на предприятието и която води до значителна промяна на обхвата на дейността му и начинът, по който тя ще се осъществява. Но това не означава преустановяване дейността на предприятието. За да се отчете такава провизия следва да са спазени следните условия:
1. ръководството да е изготвило подробен писан план
2. да има валидно очакване в засегнатите лиц, че преприятието ще изпълни поетия ангажимент, което е налице, когато то е оповестило плана си пред тези лица или е започнало неговото изпълнение.

В стойността на провизията следва да се включат само преките разходи, необходими за преструктурирането, които не са свързани с обичайната дейност на предприятието.

• Провизии при обременяващи договори – договори, при които неизбежните разходи за изпълнението му надхвълят икономическите ползи, които се очакват да се получат.
• Провизии  при поети гаранции – гаранциите следва да са за сметка на предприятието-продавач, а не срещу преварително получена сума от клиента.
• Провизии при съебен процес – те могат да се признаят само, ако отговарят на трите критерия за провизия. В противен случай според МСС 37б следва единствено оповестяване на условно задължение.
• Провизии свързани с извършване на разходи по възстановяване на околната среда
• Провизии при непоемане на задължение за демонтаж на съоръжения, чрез които се експлоатират природни ресурси.⁹

Оценяване на провизиите

Най-добрата оценка на разходите, необходими за покриване на сегашно задължение, е сумата, която предприятието  би платило пропорционално за погасяване на задължението към датата на баланса или за да го прехвърли към трета страна по същото време. Често обаче е невъзможно или неоправдано скъпо да се погаси или прехвърли задължение към датата на баланса. Оценките на резултата и финансовия ефект се определят по преценка на ръководството на предприятието, като се вземат предвид и минал опит с подобни операции, и в някои случаи - доклади на независими експерти. Вземат се предвид и всички обстоятелства, настъпили вследствие от събития след датата на баланса.

Несигурността по отношение на сумата, която трябва да бъде призната като провизия, се третира по различни начини в зависимост от обстоятелствата. Когато оценяваната провизия включва голям брой статии, задължението се оценява посредством претегляне на всички възможни последствия заедно със свързаните с тях вероятности. Този статистически метод за оценка се нарича "очаквана стойност". Поради това провизията ще бъде с различна сума в зависимост от това, дали вероятността от загуба на определена сума е например 60 или 90 процента. Когато съществува поредица от възможни резултати в някакъв обхват и всяка точка от този обхват има същата вероятност като останалите точки, се взема средната точка от обхвата.

Когато трябва да се оцени единично задължение, индивидуалният най-вероятен резултат може да представлява най-добрата оценка на задължението. Въпреки това, дори и в такъв случай, предприятието следва да вземе предвид и други възможни резултати. Когато другите възможни резултати са или много по-високи, или много по-ниски от най-вероятния резултат, най-добрата оценка ще бъде по-голяма или по-малка сума. Провизията се оценява преди облагане с данъци.

 II. Практическо приложение на стандарт относно счетоводни приблизителни оценки и провизии

1. Практическо приложение на международен счетоводен

стандарт 8

1. „Топливо” АД

Основната дейност на предприятието  включва доставка, съхранение и търговия с гас пропан-бутан, течни горива, въглища и брикети от внос и  местно производство, търговия със  строителни материали. Групата осъществява дейността си в над 380 обекта. През 2007 година печалбата от дейноста е 13,146 хил. лв.

Отчетът на предприятието е изготвен в съответствие с изискванията на Международни Стандарти за Финансова Отчетност (МСФО), приети от комисията на ЕС. Финансовият отчет е изготвен при спазване на принципа на историческата цена, с изключение на случаите на извършена преоценка на имоти, машини и съоръжения и инвестиционни имоти, отчитани по справедлива стойност.

Представянето на корекциите направени в дружеството  спрямо МСС 8 е направено в приложение едно както и е оповестено в консолидирания счетоводен баланс – собствен капитал и пасиви в неразпределената печалба и други резерви, т.е. предприятието е приложило ретроспективния основен подход. Преоценката е направена спрямо предходен период.

1.2„Оргахим” АД

„Оргахим” АД (“Дружеството” ) е публично дружество, регистрирано в Република България. Основната му дейност включва производство на бои, лакове, лепила, пластификатори, смоли, анхидриди и други химикали, използвани при производството на машини, в електрониката, строителството и обработката на пластмаси. Седалището на Дружеството се намира в град Русе, Република България. Адресът на Дружеството е: България, гр. Русе 7000, бул. “Трети март” № 21.

Акциите на Дружеството  се търгуват на Българска фондова борса - София.

Финансовият отчет е изготвен в съответствие с Международните стандарти за финансова отчетност (МСФО). Финансовият отчет е изготвен при спазване на принципа на историческата цена.

Измененията към  МСС 8 са представени при неразпределената печалба от минали години и са оповестени в отчета.

Предприятието е използвало ретроспективен основен  подход, тъй като грешката е възникнала в предходен период.

3. „Българска Телекомуникационна Компания” АД

Българска телекомуникационна компания АД (БТК, Компанията-майка или Компанията) е публично акционерно дружество, със седалище в Република България и адрес по съдебна регистрация: гр. София, бул. “Тотлебен” № 8. Дейността на БТК включва развитие, експлоатация и поддръжка на национална фиксирана и мобилна телекомуникационна мрежа за пренос на данни за Република България. Крайното дружество-майка е Америкън Интернешънъл Груп Инк., ("Ей Ай Джи"). Ей Ай Джи има контролно участие в Компанията чрез дружеството Ей Ай Джи Блек Сий Холдингс, Л.П. Част от основните партньори на Дружеството са консолидирани дъщерни дружества на Ей Ай Джи Кепитъл Партнърс, което е дъщерно дружество на Ей Ай Джи.